Едно бебе на Бали

Време е да ви разкажа за едно от най-големите приключения в живота ми. И си остава едно от най-незабравимите. 

Когато говорим за мечти запомнете нещо от мен. Първо никой не е обещавал да е лесно. И второ, внимавай какво си пожелаваш!

Бяхме девети или десети клас когато подехме първия ни, от много, разговори за остров Бали. Всичко започна от едни красоти, изработени от дърво, в дома на майката на Мина, през пътуванията й на острова, и така до днес. Рисувахме си едни картини, които могат да изникнат в съзнанието на 14 годишен тийн. И така едно десетилетие, плюс няколко години (не е възпитано да се пита!), ние наистина отидохме там. И въпреки че бяхме в тотално различен етап от живота си, аз с бебе, тя във вихъра на кариера и пътешествията – осъществихме нашата мечта! И още по-важното осъществихме я заедно.

Това е един от онези моменти в живота, когато дъхът ти спира и скачаш. Отивах на непознато място с едногодишно, отбито преди месец кърмаче. Най-сериозният ми кошмар е как се моля за кърма в самолета като шаман за дъжд. 

И така мечтата си е мечта, а децата само я правят по-вълнуваща и вълшебна. И тук някой би казал лю-би-ма-та ми реплика по въпроса “Няма да помни нищо от пътуването. Има ли смисъл?”… Аз ще помня и за него! И ще му разказвам, и ще му покажа, и ще остане един прекрасен спомен. 

Да се върна към тази любима за мен дискусия. Вие помните ли всичко? И откога са първите Ви реални спомени – 3, 4, 5 годишна възраст? Това какво означава, че предишния период трябва да се зачеркне, защото не се помни в детайли от детето. 

Детето опознава света не географски, а емоционално и това продължава поне до пет годишна възраст, ако не и по-късно. Дестинацията не е най-важната част, а това какво ни носи цялостното приключение. Тук само мога да вметна, че докато имам възможността аз да избирам дестинациите, те винаги ще са завладяващи и предизвикателни. <3 

Искам да наблегна на тази част. Когато човек пътува е различен, а това важи дори с по-голяма тежест за малките човечета. Емоциите въздействат на децата, а повечето пъти пътуването е свързано с позитивни емоции. При мен в конкретния случай имаше притеснение, което подтиснах заради детето и съм сигурна, че това помогна той да е спокоен по време на целия път и престой.

Бали е магическо място. Ще се опитам да сумирам изживяванията на едно бебе на този далечен остров. Искам разказът ми да не е приказка за лека нощ, захаросана с красиви заливи и палми. Истината е, че такова пътуване е изпитание за психиката на майката, физическо предизвикателство за детето поради рязката смяна на климата и часовата разлика, и всичко това в едно райско кътче. И всеки, който решава да пътува 26 часа с малко дете трябва да е наясно с всички подводни камъни.

• 

Има и неща, които колкото смешни, толкова са и сериозни предвид наличността на един бебен с нас. Например шофьорските умения на местните. Няма такова ниво на професионализъм. :)) Да се качим до храма Пура Лемпуянг (от снимката горе), разположен в планина със сериозни завои по пътя, и така на втора скорост догоре, си беше приключение само по себе си. На всяко разминаване с друг автомобил спирахме и чакахме, а нашият прекрасен мистър Хендри (наистина е страхотен!) повтаряше за хиляден път “Вадууу, Вадуу!” (в превод от индонезийски Ваду, Ваду е Боже, Боже :)))

И ако си мислите, че задръстванията по Цариградско са трудни, пробвайте да стигнете до Нуса Дуа от Убуд и обратно за ден, и пак ще си говорим.

Друг акцент, който трябва да знае всеки родител ентусиаст поел към Бали с малко дете, трябва да е наясно с нивото на хигиената по обществените места. Да в повечето ресторанти, кафенета, хотели и вили се поддържа високо ниво на чистота, но това не важи за улиците. Много по-лесно е с не проходило бебе отколкото с малко дете, което иска само да ходи и пипа всичко. 

Какво изживя Кристиян за първи път в Бали:

• Видя 1001 гекона и им се радваше, и ние също.

• Гони жаби. Имахме десетки в дворчето на вилата ни. Почти хвана една, а ние викахме и подскачахме повече от него!
• Закусва в пояс пресни плодове и палачинка, и кроасан, и още 101 неща. Да подчертая в пояс в нашия си басейн! 
• Първи осъзнати игри в пясъка, няколко месеца по-рано нямаха ефекта сега. Купонът на шест. Яде пясък и пи вода от Индийския океан.
• Видя маймуна как краде храна от камериерска количка. И си беше сериозна маймуна!
• Запозна се отблизо със спасени слончета от Суматра, не ги одобри и искаше да си ходи при гигантските златни рибки, които се ядат. (Любимо ястие за Мина).
• Беше гушкан от целия персонал на комплекса, в който бяхме. На третия ден всички знаеха – Кристиано и веднага получаваше бананче, кроасанче, всичко.
• За първи път беше в джунгла.
• Всяка вечер имаше специална балийска процедура по къпане във вана с цветя от франгипани и кокосово масло.

Във втората част ще откриете местата, които посетихме и как Кристиян храни слонче, как се разочаровах от едно от най-популярните заведения на острова и къде е скрита истинската красота на Бали.