Едно пътуване с бебе до Широка лъка и надсвирване с гайди в село Гела
Родопите са ни любимо място, което зарежда с енергия и винаги ги свързваме с прекрасни спомени. Когато приятели подхвърлиха идеята за надсвирването с гайди в село Гела много искахме да отидем, но имахме известни съмнения и притеснения как ще му се отрази на Кристиян цял ден там… Дали ще може да спи под звуците на гайда, дали ще издържи на завоите, дали ще издържим ние?!
Добре, че послушахме приятелите ни и отидохме. Всички притеснения се оказаха безпочвени, Кристиян тогава на почти шест месеца, спа от София до Пловдив. Там спряхме за кратка разходка, обяд с приятели и газ към Широка лъка. Отново заспа и така почти до крайната точка.
В интерес на истината това е от добрите тактики при по-дълги или трудни маршрути. Много по-добре да спрете някъде по пътя за кратка почивка, по възможност с детски площадки или забавления, където детето да се измори преди да продължите нататък. Поне при нас този вариант работи безотказно, два месеца по-късно го приложихме и при пътуването ни до Истанбул , и отново проработи.
Откакто сме с малко дете, и още повече когато беше още по-малко бебе внимателно подбирахме хотелите. И за Бога, все пак сме с професионален опит в туризма, има си специфични детайли, които показват за нивото на хотела и това не е цената. Спряхме се на хотел Широка лъка.
Настаниха ни на първи етаж, точно над ресторанта, което беше идеално, защото докато ние бяхме долу с компанията, Кристиян си спеше спокойно горе, а обхвата на бебефона стигаше точно да го наблюдаваме. Същевременно едни стълби ни деляха от него, за да стигнем бързо до стаята.
За първи път бяхме в Широка лъка, но не ни трябваше много преди да знаем, че отново ще се върнем. Да започнем оттам, че селото е архитектурен и фолклорен резерват, тъй като нямах време, за да проуча дестинацията се изненадах още повече когато на място откривах едно след друго интересните места. Един ден няма да ви стигне, ако искате да видите всичко. Първо впечатление ми направи една много красива сграда до нашия хотел и когато попитах каква е, човекът от ресторанта дори изглеждаше засегнат, че не знам. И наистина се засрамих, защото се оказа училището по фолклорни изкуства, а те са само две в цяла България – това в Широка лъка, а другото е в Котел.
Училището не само изглежда красиво отвън, но там се съхраняват нашите традиции и оживяват отново чрез учениците. Имат много хубав сайт , а скоро организират Първи фолклорен конкурс – “Широка лъка- пее, свири, танцува” на 20- 21 април.
Продължавайки разходката си с Кристиян из китното село се отбихме в къщата- музей на Екзарх Стефан I, църквата Успение Богородично, която стои като нарисувана на красивия фон на планината. С общи усилия населението на селото през 1834 година я построява задружно само за 38 денонощия, а към нея се е помещавало и килийно училище. Друго място, което си заслужава да се посети е Етнографския музей, също и родната къща, а днес музей на капитан Петко Войвода.
При една от разходките ни се чу красива родопска песен, и ако спреш за секунда наистина ще се пренесеш в друго време на същото това място с калдъръмени улици, красиви къщи и деца тичащи покрай реката.
Така си го представям, но истината днес е различна. Калдъръмът си е там, къщите също, макар по загубили от блясъка си, но ги няма децата, а по красивите дървени порти има редици помени за отишлите си.
И все пак има лъч надежда, защото все повече хора проявяват интерес към тези места и ги оживяват. Много от къщите се реновират, за да се превърнат с такива за гости или вила за собствениците, но важното е, че не са оставени да се рушат.
На следващият ден рано тръгнахме към село Гела, бяхме се запасили с търпение, одеала, всичко необходимо, за да изкарахме деня на поляните. Това, което не очаквахме е наистина добрата организация на събитието. Движението си вървеше плавно, леко бавно, защото пътя в един момент става черен и с големи коловози. Достигнахме заветната поляна и ни упътиха още надолу към обозначените паркинги. Тогава научихме, че изхода е продължението на пътя, което те връща на друг главен път към селата. Това е радостно, предвид факта, че цял ден пристигаха още хора, а ние сме с шестмесечно бебе и си имахме едно наум, ако трябва да се приберем по-рано.
Оставете си време и в самото село Гела, защото има предание, че именно там е енергийното ядро на Родопите. Прекрасното място е изпълнено с живот в дните на надсвирването, а местните обичат компанията и ако ви се слуша имат какво да разкажат. Не само, че според тях селото е извор на енергия, но и е родното място на Орфей. Похвалиха ни се, още че през 2018 година се е родило бебе в Гела. За първи път от 20 години насам! Истинска радост за всички и празник. Пожелаха ни здраве и да дойдем пак, ние пък на свой ред им пожелахме все повече бебета да се раждат в тези райски кътчета.
И за да не е на празен стомах всичко това, отбихме се в ресторант Гела да хапнем родопски мекици с домашно сладко. Съветвам ви да направите същото!
Относно придвижването с бебе и в селата, и на поляната ви препоръчвам да си носите ергономична раница или слинг. Не сме ползвали количката почти, защото теренът не позволява, а пък Кристиян си заспиваше блажено на няколко пъти в раницата горе в планината под звуците на гайди. Друг много важен момент е да бъдете подготвени за времето, въпреки че беше началото на август и слънцето грееше цял ден си беше хладно.
На връщане спряхме за по кафе в Чепеларе. Отбихме се и в Музея на ските, а детската площадка оставихме за догодина. Останалите от компанията спряха на Чудните мостове, които са по път и са прекрасно място за разходка, уви бебето заспа точно преди тях и ние продължихме. Да си имаме материал и за следващото ни гостуване. 🙂
Препоръчвам ви да не се подлъгвате по търговците на домашни сладка, които предлагат бурканче сладко от диви ягоди за 15 лева. Първо цената е безумна. Второ повечето пъти това са прекупвачи, които изкупуват продукцията за нищожни суми и после я продават на тройна цена. Благодарение на социалните мрежи можете да се свържете директно с производители и да си купите от тях. Намерете групи като : Производители продават, Домашни производители на био храни, Селски пазар – произведено на село и други.
И какво е една разходка из тези приказни места, пък макар и виртуална, без някоя легенда?! Затова ще ви сложа линкове към три от легендите за тези места, които най-много ми харесаха.
Легенда за една нещастна любов
Обичаме Родопите, винаги зареждат с енергия и излъчват една мистична сила. Надявам се, тази любов да покълне и в Кристиян някой ден.
