Да поговорим за кърмене, мечти и бебешки истории с Ася Демирева

Има хора, за които е трудно да събереш информацията в един параграф, и то не заради всички призвания, таланти и обучения. В крайна сметка какво са 13 години стаж като консултант по кърмене, с диплома от IBCLC – международния борд за сертифициране на консултанти по лактация.

И само, за да не скучае с две деца и пълен график благодарение на страхотното училище за родители Слънчогледи, създадено от нея съвместно с Таня Лисичкова, Ася записва специалност “Лекарски асистент” в Медицинския университет.

Тя е вдъхновение за всички майки. Тя е твоето спасение в кризисни ситуации, винаги е там на един телефон разстояние. Тя е истински човек, от когото да се учиш с усмивка на най-отговорната работа в този живот – да бъдеш родител.

За мен тя е човекът, благодарение на когото успях да кърмя почти година. Бях се отказала на третия ден след изписването от болницата по ред причини, но тя дойде и беше моето спасение. Показа ми неща, които не съм вярвала, че мога да направя, затова при мен периода за кърмене се дели на "преди Ася" и "след Ася". Преди беше рев, борба и кошмар. След нея - всичко беше лежерно с книжка под ръка или филм.

Любим съвет, който си получавала за отглеждането на твоите деца…

Ох, това ще прозвучи смешно, но…аз не позволявам много, много да ми се дават съвети (тук се хиля сериозно!!!). По-скоро мога да кажа какво най-много не понасях да ми казват. 😉 Винаги съм се дразнела, когато някой влезе с реплика „Ти така си правиш лошо на себе си. Ще видиш като свикне…“ (все едно дали с гушкане, кърмене или каквото и да било друго). Всъщност аз започнах да се занимавам с това, което правя, защото не исках жените да бъдат хокани за начините, по които избират да отглеждат децата си.

Най-тежкият период от израстването на децата беше…

Синът ми, който е второ дете, израсна между другото. С дъщеря ми минах през доста неща, но най-тежко беше, когато не знаех какво да правя с алергичните ѝ състояния – ту се подуваше, ту се белеше, ту бяха пъпки… Докато намеря пътечките и за нея, и за мен, беше наистина тегаво.
И докато свикна да не им давам лекарства за понижаване на температурата също ми беше доста трудно.

Докато детето спеше, какви ги вършеше…

Висях в БГ-мамма и се образовах. Не се шегувам. Четях нон-стоп в библиотеките на подфорум „Кърмене и захранване“ и изследвах всички линкове, които другите майки пускаха. Това в дъждовните дни. Иначе излизах сутрин и се прибирах вечер (независимо от сезона).

Твоята тайна когато приспиваш бебе е… гушкане и движение 🙂

А когато говорим за двегодишно?! – О, двегодишното да се оправя. Аз лягам, ако иска да лази по мен, ако иска да спи.

Любима дестинация за почивка с децата…

Когато бяха бебета ми беше важно морето да е плитко, а планината да е по-скоро лятно преживяване и задължително да има други деца, с които да играят. Сега мога да ги заведа навсякъде. Всъщност на моменти ме виждат толкова рядко, че и в забутано село биха дошли с мен, само и само да сме заедно.

Къде мечтаеш да ги заведеш някой ден…

Честно ли? Мечтая да сбъднат пътищата си и сами да избират дестинациите си. И някога те да искат да ме заведат някъде. Всичко останало е сбъдване на моите мечти и не е добре да ги принуждавам да им харесва.

Как се виждаш след 10 години?

В центъра на голяма зала, отново говореща за бебета. И в обкръжението на едни пораснали деца, на които майките им разказват как сме се запознали, когато са били бебета…

Каква искаше да станеш когато порастнеш?
Това е сложно. Исках да стана Стефани Харпър, надали всички помнят сериала „Завръщане в Рая“, да съм дизайнер и да управлявам голяма компания. После исках да стана лекар. Известно време смятах, че ще се занимавам с пеене и актьорско майсторство. После пак исках да стана лекар… И така 🙂

Скокове в растежа. Що за животно е това и как да го преборим?

Хм. Кои имаш предвид – тези, свързани с храненето или онези, още по-кошмарните, свързани с емоциите и придобиването на нови умения? За първите отговорът е лесен – храниш колкото често човечето иска и готово! През половин час, през 20 минути… През час… И за няколко дни всичко приключва. Другите са изключително разнородни като прояви, но най-често майките се стресират от ревящо от всичко бебе. Пътеката е да имате предварително организирана добра комуникация – т.е. да се разбирате. Ако не можете да разберете бебе, то поне се научете да вярвате, че кърмата не спира. И бебето не ви „бута“ и не ви „мрази“. После всичко ще се нагласи. Но след около 2-3 седмици. Т.е. търпение, търпение и само търпение!!!

Близки срещи със следродилна депресия си имала доста покрай посещенията ти като консултант по кърмене. Разкажи ни как се бори това чудовище…

Отказвам. Следродилната тъга има толкова лица, колкото са и жените, които преминават през нея. Депресивни съм виждала много малко. Имам и една майка с психотично състояние след раждане. Към всяка пътеките са различни. Моята работа е да ги насоча към правилните специалисти, ако те ми позволят, разбира се. Иначе поне да се опитам да им обясня, че кърменето носи ползи. И в това направление. Защото хормоните, които се отделят, влияят и на позитивните емоции на майката.

Майчиният инстинкт или фейсбук мъдростта надделява днес?

Инстинкти хората почти нямат. Не само майчински. Никакви. Информацията е толкова много и толкова разнородна понякога, че често има само страх.

И констатацията „Аз не се справям!“ е най-честата, с която ми се налага да се боря. Всъщност на жените им е нужно да повярват в себе си. 

Да се осъзнаят като можещи и вземащи решения. И после да се доверят на любовта. Тази, която е в тях и се излива на талази към бебето. Любовта няма да позволи то да остане гладно, да не спи гушнато и да не бъде преобуто. Любовта няма да позволи бебето да плаче само в другата стая. Любовта ще го крепи, докато прохожда, ще бърше сълзи и ще превързва рани.
Отърсването от страха и даването на зелена светлина на Любовта – от това имат нужда жените, когато стават майки. А фейсбук е място, където можеш да срещнеш съмишленици – т.е. банда. Всяка майка има нужда от своя банда. Не харесвам само, когато бандите решат да се „сбият“ по някоя тема.

И сега по твоя специалитет – кърменето, увеличава ли се броят на майките, които кърмят според теб?

Моята работа се увеличава. Броят на кърмещите майки като цяло, т.е. чисто статистически не мърда съществено, за съжаление. Ако с този въпрос държиш да се опиташ да ме накараш да се похваля… Няма да стане. Все още гигантски количества хора нямат идея, че съществуват консултанти по кърмене. И нямат идея, че могат да получат адекватна и професионална помощ от хора, които са учили за това и имат ценза да дават точно такива съвети. Така че имаме още много, много, много работа. Което е повече от прекрасно 🙂

Нито една крайност не е хубава. Какво ще кажеш на майките, които не са кърмили и изпитват вина?

Най-трудно се работи с жена, която изпитва вина – дали, защото не се е получило нормално раждане или естествено хранене – ние винаги можем да намерим повод да се самообвиняваме. Това, което бих казала е: Момичета прекрасни, потърсете помощ от психолог. От човек, който има опит с точно този тип проблеми. Защото това трябва да се отработи по правилния начин.

Какво ново да очакваме от теб?  Планираш ли да разрастнеш дейността на училището ти за родители Слънчогледи?

Планирам да стабилизирам лекциите, които водя аз и да си имаме един цикъл с колегите, който да може да бъде следван J И планирам да започна видео лекции (т.нар. „влог“), или по-точно кратички нагледни съветчета за разни и разнообразни неща, свързани с майчинството. И…кой знае още какви щуравини ще ми хрумнат до края на годината. Така че – следете Слънчогледовите страници – ще се случват неща J